В тази публикация ше разгледаме най-популярните сървърни решения за съхранение на данни или така наречените Storage. Ще опиша основните неща без да влизам в подробности.
Управлението на физическите дискове, които са свързани директно към сървърите е трудна и досадна задача за администраторите. С цел да се избегне това много организации използват SAN мрежи, които групират физически дискове на едно. SAN изисква специфично конфигуриране и това като цяло е доста скъпо решение,
При DAS процесора на сървъра изпраща команди за блоково четене и писане, изпозлваме Low level, което е възможно най-доброто ниво за достъп до дискове.
Network Attached Storage (NAS) е начин за съхранение, чрез свързване към специалено устройство за съхранение и след това то е достъпно по мрежата. NAS е различно от DAS в това, че съхранението не е директно свързано за всеки отделен сървър, а по-скоро е достъпно по мрежата от много сървъри. NAS има две различни решения: нисък клас уред (само NAS),
и корпоративен клас NAS, който се интегрира с SAN.
Управлението на физическите дискове, които са свързани директно към сървърите е трудна и досадна задача за администраторите. С цел да се избегне това много организации използват SAN мрежи, които групират физически дискове на едно. SAN изисква специфично конфигуриране и това като цяло е доста скъпо решение,
DAS (Direct Attached Storage):
Почти всички сървъри осигуряват някаква вградена памет. Този тип на съхранение е по-директен за съхранение на данни (DAS). DAS може да включва дискове, които са физически се намират вътре в сървъра или са свързани директно с външен масив, или дискове които се свързват към сървъра с USB кабел или алтернативен метод. Тъй като DAS е физически свързан към сървъра, ако сървърът отпадне поради спиране на тока, storage-a няма да е на разположение. DAS се предлага в различни видове дискове като SATA, SAS или SSD, който влияят на скоростта и производителност на съхранението. Tова решение е сравнително лесно за конфигуриране и не е толкова скъпо за изпълнение.При DAS процесора на сървъра изпраща команди за блоково четене и писане, изпозлваме Low level, което е възможно най-доброто ниво за достъп до дискове.
NAS (Network Attached Storage):
и корпоративен клас NAS, който се интегрира с SAN.
Всяко NAS устройство има специална операционна система, която единствено контролира достъпа до данни за устройството, което намалява натоварването свързано с обмен на устройството за съхранение с други сървърни услуги. При NAS модела имаме NAS сървър и чрез операционан система изпозлваме High level достъп. По този начин сме зависими от операционанта система и ако имаме проблеми с нея това ще забави и storage-а. Това е доста евтино решение за изпълнение.
SAN (Storage Area Network):
Третият вид на съхранение е SAN. SAN е мрежа за високоскоростен достъп, която свързва компютърни системи или група сървърни подсистеми за съхранение с висока производителност. SAN обикновено включва различни компоненти, като HBA - host bus adapter, специални суичове, които да рутират трафика и дискове LUN (logical Unit Numbers) за съхранение.
SAN позволява на множество сървъри да получат достъп до дадено място за съхранение, в което всеки сървър може потенциално да използва достъп до всяка единица за съхранение. Тъй като SAN използва мрежова свързаност, може да се използва SAN да се свържат много на брой устройства, които да осигуряват достъп до всяко свързано устройство от всяко място.
SAN позволява на множество сървъри да получат достъп до дадено място за съхранение, в което всеки сървър може потенциално да използва достъп до всяка единица за съхранение. Тъй като SAN използва мрежова свързаност, може да се използва SAN да се свържат много на брой устройства, които да осигуряват достъп до всяко свързано устройство от всяко място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар