Интернет и Интранет

Интернет е глобална система от взаимносвързани компютърни мрежи, която използва стандартния пакет от протоколи TCP/IP, обслужвайки милиарди потребители по целия свят. Тя представлява мрежа от мрежи, съставена от милиони частни, обществени, академични, търговски и държавни мрежи с от местен до глобален обхват, свързани помежду си чрез сложна система електронни и оптически мрежови устройства и съоръжения. Интернет служи за пренасяне на голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги, най-известни сред които са взаимносвързаните хипертекстови документи на World Wide Web и инфраструктурата на електронната поща.
Интернет има мрежовидна структура. Компютрите, които са част от Интернет се наричат хостове (hosts). Обменът на информация се осъществява като се предаде информация от един компютър на друг. Компютърът, който получава информация се нарича клиент, а този, който я предоставя - сървър. При обмена на информацията тя може да премине през други компютри. Тяхната работа е да преценят накъде да препратят информацията, така че тя да достигне крайната си цел. Обмена на информация в Интернет се осъществява по определени правила, наречени стандарти. А връзката между компютрите в мрежата се осъществява с помощта на протоколи(съвкупност от стандарти), всеки един от които отговаря за отделна услуга.

Kакво е DNS, IP и www. ?

Можете да си представяте DNS (съкращение от Domain Name System, а също Domain Name Sevice и Domain Name Server) като телефонен указател. В телефонния указател са записани имена, които се помнят по-лесно и телефонни номера, които се помнят по-трудно. Например да предположим, че телефонния номер на Динко Ванкин е 806-54-27. Разбира се по-лесно ще ви бъде да запомните името и чрез него да намерите телефонния номер, отколкото да запомните номера и чрез него да намерите името.

Всяка машина в интернет също има уникален номер, който се нарича IP-адрес (IP е съкращение от Internet Protocol) и е с формат xxx.xxx.xxx.xxx (4 сегмента х 1, 2 или 3 цифри)- например 217.58.31.176, 147.115.0.67 и т.н. Цифрите между точките могат да приемат различни стойности от 0 до 255. Фактически интернет е базиран върху IP-адресите, а не върху домейн-имената. Всеки уеб сайт в мрежата може да бъде идентифициран освен чрез домейна си, също и чрез IP-адреса си (адреса на хоста, където е публикуван сайта). Например един от IP-адресите на Yahoo e 204.71.200.33 и ако вие напишете в прозореца на браузера http://87.248.122.122 ще отворите страницата www.yahoo.com. Разбира се много по-лесно е да се помни yahoo.com отколкото 87.248.122.122
DNS изпълнява ролята на свръзка между домейна (името на сайта) и IP-адреса, тъй като машините в интернет кореспондират помежду си чрез цифровите стойности на IP-адресите. Когато напишете някакво име (домейн) в браузера на компютъра си и натиснете "Enter", DNS преобразува името в IP-адрес, така че да бъде извикана и заредена съответната страница, отговаряща на този домейн.

Какво е DNS администрация?

DNS администрация означава да зададете необходимите стойности, така че даден домейн да сочи към даден уеб сайт (към IP-адреса на сървъра, където е хоствана страницата). Ако стойностите са зададени правилно уеб сайта ще се зарежда при изписване на домейна в браузера.

Съществуват няколко вида DNS-записи:

Какво е А-запис, MX-запис и CNAME-запис?
Основните DNS-записи се наричат А, MX и CNAME-записи – допустими
символи са: a-z, 0-9, ”.” :

1. А-запис е съкращение от "Address" и се задава във вид на IP-адрес, към който да сочи даден домейн.
Стандартния А-запис има вида:
Някакъв домейн (например domain.com) ---- Вид запис (А) ---- Някакъв IP-адрес (например 194.38.0.155)

А-записът е основния (най-важен) DNS-запис, тъй като свързва IP-адреса с домейн-името на сайта.

2. MX-запис е съкращение от "Mail Exchange" и се задава във вид на хост (а не IP-адрес), като указва email-сървъра за домейна, т.е. определя пощенския сървър, който да обработва електронната поща за вашия домейн.
Когато се прави MX-запис и когато се използва повече от един пощенски сървър към MX-записа е нужно да запишете и т.нар. приоритет на сървъра, който представлява някакво число от 0 до 65535. Сървърния приоритет показва реда, в който да се използват пощенските сървъри. Колкото е по-малко числото, толкова е по-висок приоритета на сървъра, т.е. най-високия приоритет е 0, а най-ниския 65535. Пощенският сървър с най-висок приоритет в даден MX-запис се явява основен, а сървъра (или сървърите) с по-нисък приоритет е второстепенен и се включва само, ако основния email-сървър поради някакви причини е недостъпен или неработещ.

Бъдете внимателни при работа с MX-записите, защото ако промените вашия email-сървър писмата ви повече няма да пристигат в старите ви пощенски кутии, нито ще работят пренасочванията на email-и, които сте направили.

Стандартният MX-запис има вида:
Някакъв домейн (например domain.com) ---- Вид запис (MX) ---- Някакво число, показващо приоритета (например 10) ---- Някакъв пощенски сървър (например email.server.com)

3. CNAME-запис е съкращение от "Canonical Name" и се използва, когато трябва да насочите един или няколко под-домейна към даден домейн или към друг под-домейн. Адресът, към който правите насочването се нарича още каноничен (реален) адрес. CNAME-записите се наричат още "мнемонични имена" или "псевдоними" (alias), защото се правят за удобство на ползвателите, като подсказват дадена функция на адреса (например mail, ftp и др.), или като чрез тях се съкращава някакъв дълъг уеб-адрес.
Към един домейн може да се направят неограничено количество CNAME-записи, така че много под-домейни да сочат към един и същ уеб-адрес (към едно и също канонично име), но е препоръчително да не се използват ако не е наистина наложително. Преди да се прави CNAME-запис е задължително да съществува А-запис. Когато едно име е използвано в качеството на псевдоним (в CNAME-запис), то не може да бъде ползвано в никакъв друг тип DNS-запис.

За да направите CNAME-запис обикновено е нужно да запишете в дадено указано поле желания под-домейн, а в друго поле - домейна или под-домейна към който ще сочи.

Стандартният CNAME запис има вида:
Някакъв под-домейн (например subdomain) ---- Вид запис (CNAME) ---- Някакъв домейн (например domain.com)

Стойност на DNS записа:

• За „A“ записи – IP адреса на хоста.
• За „MX“ записи – името на мейл сървъра, който ще е Mail Exchanger.
• За „NS“ записи – името на NS сървъра за домейна.

TTL (Time To Live) е времето, за което DNS записът се пази в кеша. Стандартната стойност за TTL използвана в повечето случаи е 86400 секунди. При създаване на DNS запис е необходимо да зададете и стойност за TTL.
Когато създавате MX запис, в таблицата се вижда и поле приоритет. Записи (MX) с най-малка стойност за приоритет реално имат най-голям приоритет.

Ако например имате собствен работещ web server на даден IP-адрес и искате той да хоства домейна ви, влезте в модул "DNS администрация", изтрийте всички служебни записи с тип на записа "A", след което създайте нов "A" запис, който насочва "самия домейн" към вашия IP-адрес и още един "A" запис, който насочва "всички субдомейни" пак към същия IP-адрес (по-долу е обяснено визуално как точно да направите това). Имайте предвид, че след тази промяна няма да можете да ползвате услугата "уеб пренасочване". Ако решите, че вече не искате да ползвате вашия web server, а "уеб пренасочване", използвайте бутона "Възстановяване", който връща настройките по подразбиране.

Как да вляза в страницата за DNS администрация?

За да направите вашите DNS-записи трябва да влезете в своя хостинг акаунт. Отидете на съответния хостинг адрес, напишете потребителското си име и парола и натиснете бутон "Вход". Когато се "логнете" успешно в акаунта си ще видите Контролния панел. След това кликнете върху връзката "DNS администрация" от първия блок на най-долния ред.

Как да направя DNS насочване на домейна си? 

В тази страница са вашите А и MX записи по подразбиране, сочещи съответно към IP-адреса и email-сървъра.
Символа звезда (*) в DNS записите определя съответния вид насочване за всички неуказани под-домейни.

Ако например сте закупили домейн от Host.bg, а сайтът ви е качен на някакъв сървър, трябва да направите нови А и евентуално MX записи. Изтриите А и MX записите, които са по подразбиране. След това изберете желания вид запис от падащото меню ("създаване на нов А запис" е по подразбиране) и натиснете бутон "Създай".

Как да направя А-записи? 

За да направите нови А-записи запишете в разграфеното на 4 части поле IP-адреса на вашия хост. От менюто с кръглите бутоните изберете бутона с надпис "всички субдомейни (вкл. www)", след което натиснете бутон "Насочи". Така създавате първия си А-запис.

След това създайте втори А-запис като изберете средния кръгъл бутон с надпис "самия домейн", запишете IP-адреса и кликнете бутон "Насочи".

По този начин домейнът ви е насочен към IP-адреса и страницата ви ще се отваря независимо дали изписвате уеб-адреса във формат domain.com или www.domain.com

Имайте предвид, че за да сработи новото насочване обикновено са нужни 1-2 денонощия, тъй като толкова време е необходимо, за да се обнови информацията в домейн нейм сървърите (DNS). Ако объркате нещо винаги можете да възстановите записите по подразбиране чрез натискане на бутон "Възстановяване".

Как да направя MX-записи? 

Ако желаете да направите нови MX-записи (и разбира се ако разполагате с email-сървър) изберете от падащото меню "създаване на нов MX запис" и натиснете бутон "Създай". След това в малкото поле с надпис "Приоритет" трябва да запишете числото определящо приоритета на сървъра (по подразбиране приоритета е 10). В полето най-долу с надпис "Към mail exchanger" трябва да запишете хост-адреса на email сървъра, след което да натиснете бутон "Насочи". Създайте един МХ-запис като изберете кръглия бутон "самия домейн" и втори МX-запис като изберете кръглия бутон "всички субдомейни (вкл. www)".

Как да направя CNAME-записи? 

За да направите CNAME-запис изберете от падащото меню "създаване на нов CNAME запис" и натиснете бутон "Създай". Например "канонични", т.е. реални имена (домейни) са google.com, mail.yahoo.com и т.н. Можете да създадете следните примерни CNAME записи - запишете в най-горното поле срещу името на вашия домейн (ще го наречем условно domain.com) субдомейна search, а в полето най-долу срещу надписа CNAME въведете google.com и натиснете бутон "Насочи". Когато записа сработи при изписване на адреса search.domain.com (където domain.com e вашия домейн) ще се отваря страницата на Google. Или например въведете в най-горното поле срещу името на вашия домейн ym, което е съкращение от Yahoo Mail, а в полето най-долу въведете "каноничното име" mail.yahoo.com и натиснете бутон "Насочи". Когато записа сработи при изписване в браузера на адреса ym.domain.com (където domain.com е вашия домейн) ще се отваря страницата Yahoo Mail.

Как да проверя дали насочването е правилно?

Когато правите промени през модул "DNS администрация" те се отразяват моментално на нашите DNS сървъри, но старите DNS записи може да са кеширани от вашия компютър, от DNS сървърите на вашия интернет доставчик или от някой друг сървър по пътя между вас и сървъра. Тези кешове вероятно ще изчезнат до 24 часа, но до тогава можете да проверите дали нашите сървъри отговарят по очаквания от вас начин на заявките чрез програмата nslookup.

IP - Интернет протоколи

Интернет протоколи

За осъществяване на комуникацията между свързаните към Интернет възли са установени специални правила. Тези правила съдържат много функции, групирани в протоколи. Тази фамилия протоколи се наричан Internet Protocol Suite (IPS) или понякога просто я наричат TCP/IP.
Протоколите са базирани на нивата на модела OSI/ISO. По-ниските слоеве от модела изпълняват технически функции, докато средните слоеве се използват от приложения и разчитат на факта, че функциите в по-ниските слоеве работят безпроблемно. Протоколите от горните слоеве са базирани на функционалността, която изисква дадено приложение откъдето следва, че се намалява значително сложността на приложенията. Всяко едно приложение може да установи лесно връзка през Интернет, без да се налага да знае нещо за хардуера, който се използва за достъп до Интернет, като например модем или маршрутизатор.
Въпреки, че пълния OSI/ISO модел се състои от седем слоя IPS модела използва само четири от тези слоеве: слоя за връзка, мрежовия слой, транспортния слой и слоя за приложения.

 OSI седем-слоен модел, чрез който най-грубо работите в мрежата се разделят на слоеве (нива).

• Application layer предоставя големи приложенията, използващи услуги от по-долния слой. Пример за програма от това ниво е Netscape.
• Presentation layer осигурява конкретни услуги. Много протоколи дефинират такива услуги - FTP, HTTP, SMTP, POP3, DNS, BOOTP, DHCP, IRC и пр.
• Session layer организира правилния обмен на данни между програмите. Протоколите отнасящи се до това ниво (TCP, UDP) използват механизма на портовете, за да разпределят пакетите между различните програми, а също и различни техники за осигуряване на непрекъснат и коректен поток от данни.
• Transport layer пренася пакети информация от една крайна точка до друга в нехомогенна среда (между отдалечени устройства). Най-важният протокол свързан с този слой е IP.
• Network layer пренася пакети информация в хомогенна среда (между пряко свързани устройства), като например point-tо-point връзка (PPP,SLIP).
• Link layer установява и контролира връзката между устройства, а също реализира схеми за компресиране на предаваните данни. Важни протоколи - LCP, PPP, ARP.
• Psychical layer кодира цифровите сигнали по аналогови линии.

Най-ниският слой е слоя за връзка и той е отговорен за мрежовия достъп. Той свързва възела и канала и определя правилата за това свързване. В резултат на това, по канала се изпраща сигнал. Този сигнал се образува от пакети, изградени от серии от битове, които съдържат информацията. Сигналът се предава през физически порт (например паралелен или RJ-11 порт) на канал, който може да е оптичен или меден кабел. Типичните протоколи за слоя за връзка са FDDI (Fiber Distributed Data Interface) и PPP (Point to Point Protocol). Софтуерът за слоя за връзка е известен като драйвер за устройство и обикновено е вграден в мрежовата карта.
Мрежовия слой се намира над слоя за връзка. Той е отговорен за адресирането на данни и за прехвърлянето на информацията. Протоколите определят начина на предаване на пакетите в мрежата, по такъв начин информацията се маршрутизира от начален към краен възел. Информацията се представя в сегменти и пакети. Един пакет се състои от набор от битове и байтове. Протоколът използван за мрежовия слой се нарича Интернет протокол (Internet Protocol - IP). Друг протокол, използван на това ниво е отговорен за мултипредаването, изразяващо се в изпращането на едно съобщение до множество получатели, като се намалява необходимата честотна лента за изпращане на информацията. Този протокол се използва за аудио и видео предавания в Интернет и се нарича Internet Group Management Protocol (IGMP).
Следващото ниво е транспортния слой, който е отговорен за доставката на данните до определен възел. Той показва как и дали може да се гарантира пълното и точно получаване на информацията. Информацията се представя във формата на съобщения и сегменти. Съобщенията се състоят от група пакети. Транспортният слой накъсва по-големите съобщения на сегменти, които се предават. При този слой имат значение два протокола - Transmission Control Protocol (TCP) и User Datagram Protocol (UDP). TCP протокола е основен и осигурява надеждно предаване. UDP е по-несигурен и не предлага гарантирана услуга, работи с парадигмата на най-доброто усилие. Слоят за приложенията гарантира доставката на данни от едно приложение до друго, като приложението, от което се предават данните е разположено на същия или друг възел в мрежата. При предаването на информация този слой използва съобщения. Протоколите на това ниво са: Hypertext Transfer Protocol (HTTP), който гарантира предаването на HTML документ, Simple Mail Transfer Protocol (SMTP), който предава пощи от един възел към друг и File Transfer Protocol (FTP), който предава файлове между възлите.

Сравнение между TCP/IP Модела и OSI Модела.

Въпреки, че тази структура може да изглежда сложна, тя действително опростява изпълнението на набора от протоколи IPS. Чрез сегментиране на информацията в съобщения, пакети, байтове, битове и сигнали, в зависимост от слоя, е по-лесно да се разработи софтуер, който да включва необходимите протоколи. Всеки слой може да се разработи отделно, без познания за останалите слоеве, при което софтуера се опростява и е по-устойчив Освен това така е по-лесно да се интегрира софтуер от различни разпространители в едно решение, дори и ако различните продукти работят на различни нива.

Описание на специфичните за всеки слой единици информация.

Общо описание на TCP/IP протоколи.

Главното предназначение на множеството от Интернет протоколи е свързването на разнообразни мрежови технологии и подържане на стабилна комуникация между тях. Протоколите, съставляващи това множество, се намират в различни слоеве и тяхното предназначение се разделя на две основни части.

Протоколи и услуги ориентирани към пренасяне на информация :

• TCP (Transfer Control Protocol)- протокол за управление на обмена на информация. Този протокол обслужва връзките. Данните се изпращат на пакети, които съдържат заглавна част и данни. Надеждността на обмена се осигурява от контролни суми и сравнения между изпратената и пристигналата информация. 
• SMTP (Simple Mail Transfer Protocol)- прост протокол за обмен на електронна поща. Определя стандарта на съобщенията, които един SMTP (Mail) клиент от своя компютър може да използва, за да изпраща електронна поща до SMTP сървър на друг компютър.

•  FTP (File Transfer Protocol)- протокол за обмен на файлове. Дава възможност за прехвърляне на файлове от един компютър на друг по TCP/IP протокол. Съществува услуга с подобна функция, която използва друг базов протокол. 

Протоколи и услуги осигуряващи и разрешаващи връзките в мрежата:

•  ARP (Address Resolution Protocol)- протокол за преобразуване на адреси. Превръща 32-битовите IP адреси в адреси от физическата мрежа, които са 42-битови адреси на Ethernet. 
• ICMC (Internet Control Message Protocol)- протокол за обмен на информация и съобщения за грешки между маршрутизаторите и сървърите в мрежата. Информационните полета на този протокол са съставна част от заглавната част на IP протокола. 
• IGMP (Internet Group Management Protocol)- протокол за групово управление в Интернет мрежата и осигурява обмена на IP дейтаграми между различни мрежи.
• IP (Internet Protocol)- протокол на Интернет - функцията му е от ниско ниво за маршрутизация на пакети от данни (дейтаграми) от мрежата на подателя през междинните машрутизатори до мрежата на получателя. 
•  RARP (Reverse Address Resolution Protocol)- протокол за обратно преобразуване на адреси, като превръща адресите от физическата мрежа в IP адреси.  
• UDP (User Datagram Protocol)- потребителски протокол за дейтаграми. Протоколът изпраща данните на пакети, но не е особено надежден, липсва обратната информация за това дали дейтаграмите са действително получени. 
• DNS (Domain Name System)- за осъществяване на връзка между имената на машините и техните мрежови адреси.

Услуги

• MAIL (Computer Mail (E-Mail))- електронната поща е услуга, може би най-популярната сред потребителите на Интернет. Услугата дава възможност за изпращане на съобщения до друг потребител от мрежата в ASCII или HTML формат. Съобщенията са придружени от адреси на подател и получател. Това на практика включва адресите на Mail сървъри, между които се осъществява обменът на съобщенията по мрежата. Всеки отделен потребител получава своята поща от пощенската кутия на своя Mail сървър. Подробно описание на Computer Mail се намира в документите[RFC 821],[RFC 822],[RFC 937]. Simple Mail Transfer Protocol (SMTP) е наименованието на протокола на услугата електронната поща. 
• FTP (File Transfer Protocol)- обмен на файлове е услуга, позволяваща на потребителя да прехвърля файлове от своя компютър на друг компютър и обратно. Нивата на достъп на всеки потребител се определят от отсрещния компютър чрез задаване на потребителско име и парола. Най-честата употреба на FTP е свързана с копиране на файл или файлове от FTP сървър, включен в Интернет. Работата с полученото локално копие на файла не е свързана с ограничения. Подробно описание на FTP се намира в документа[RFC 959].  
• TELNET (Network Terminal Protocol)- отдалечена сесия (отдалечен терминал) е услуга, при която потребител може да се свърже с друг компютър от мрежата и да стартира процес в него. От този момент до края на сесията, всеки натиснат клавиш се изпраща на отдалечената машина и се интерпретира от нея. Обслужването се извършва от локалната машина, но Telnet програмата прави невидим вашият компютър. Първоначално връзката се осъществява чрез разпознаване на потребителя с потребителско име и парола. Telnet приложенията за микрокомпютри обикновено са придружени с терминални емулатори за определен тип терминали, подходящи за работа в среда UNIX или VMS. Подробно описание на Telnet спецификациите могат да се намерят в документите[RFC 854]и[RFC 855]. 
• USENET- самостоятелна система, превърнала се в среда за дискусии и обмен на информация между хора с общи интереси, разделени по групи-"newsgroups". Обменът на новини по Интернет се обслужва от услугата NEWS, която се реализира чрез NNTP протокол.  
• WEB или World Wide Web- най-популярната услуга сред сърфистите по Интернет мрежата. Разпределената информационна система W3 дава достъп до документи по целия свят. Мултимедийната реализация на голяма част от тях ги прави особено атрактивни за преглед на нови филми, нова музика, графика, анимация и много други неща 

Електронен обмен на документи

Електронния обмен на документи (Electronic Data Interchange - EDI) се използва широко за обмяна на документи, главно в бизнес към бизнес отношенията. често се налага размяната на фактури, поръчки, коносаменти, запитвания, поръчки и предложения. Внедряването на EDI може да ускори много бизнес процесите като намали и съответните разходи за транспортиране на твърдите копия (листи, папки) или телефонните и факс такси. Друго важно предимство на EDI е използването на общи протоколи за трансфер на данни на ниско и на високо ниво. Това означава унифициране на бланките, софтуера, архитектурата на мрежите и базите с данни на различните фирми. Обикновено големите фирми се кооперират в изграждането на такива системи за EDI, което означава и изграждане на единна преносна мрежа за информацията. Такива са VAN (value added network). Те са дело обикновено на няколко големи фирми или сдружения, защото инвестициите не са по силата на дребния и среден бизнес. Това означава още едно предимство за фирмите, защото волю-неволю те започват да използват една и съща методика и един и същ софтуер, което е свързано често с огромни икономии от мащаба. При желание от страна на фирмите собственички на мрежата, тя може да се отвори към по-малки предприятия, които да я използват под наем. Развитието на Интернет отваря вратичките на дребния и среден бизнес към една по-глобална мрежа за EDI. IBM е била една от първите фирми, разработващи решения за EDI по VAN, сега се използват и възiможностите на Интернет.
Окрупняването и отварянето към света не винаги е свързано само с положителни явления. Въпросите по отношение на сигурността излизат на преден план и това налага фирмите да инвестират допълнително в наемането на високо платен персонал, хардуер и софтуер за защита на данните от вандали



 




World Wide Web

През 1989 година изследователи от CERN (Eвропейска лаборатория за физика на частиците) в Женева си поставят за цел да разработят подходящо средство за предаване на текстова и графична информация на разпределените изследователски групи в средата на TCP/IP базирана мрежа. Изборът на документи или преглеждането на графика изисква търсене и намиране на машината, където е желаната информация, установяване на връзка с нея, прехвърляне на информацията до локална машина. Всяка подобна процедура налага стартиране на различни приложения (Telnet, FTP, Archie, или друга подходяща програма за визуализация на текст и графика). Поставената задача е създаване на система за достъп до произволен тип информация посредством унифициран интегриран интерфейс без необходимост от изпълнение на много стъпки при достъп и ползване на желания документ. През 1992 година CERN публикува проекта WWW (World Wide Web). Потребителите веднага оценяват рационалното в идеята и започват да създават свои WWW сървъри, за да направят своята информация достъпна по Интернет. Започна работа и по създаване на лесни за използване интерфейсни програми-WWW клиенти.
В края на 1993 година WWW клиенти са разработени за различни компютърни системи, включително UNIX (X Windows), MacOS (Macintosh), MS Windows (PC).
През лятото на 1994 година WWW е вече най-популярното средство за достъп до ресурсите на Интернет. Появяват се нови понятия - browser и navigator. Двете понятия отразяват функцията на един WWW клиент, предназначен да извлича, интерпретира и изобразява мултимедийни документи на екрана на локалната машина.

Какво представлява WWW - Информационната система World Wide Web (WWW или W3) е една от най-популярните услуги, достъпни чрез Интернет. Тя позволява да се комбинират текст, аудио, видео, графика и анимация в мултимедийни документи. Хипервръзки в тези документи правят възможен достъпа до други документи, свързани с първичния. Те от своя страна могат да сочат към други документи, намиращи се в други сървъри по мрежата без да имат директна връзка помежду си. По същество се оформя една паяжина от контекстно-ориентирани връзки.
Информационната система World Wide Web е базирана на хипертекст (hypertext) технология. Една дума в хипертекст документ може да служи като указател (hyperlink) към друг документ, в който се намира информация свързана с думата - указател. В съвременните Web документи свободно се комбинират хипервръзки, аудио и видео фрагменти, графични икони и изображения, което ги превръща в хипермедийни.Информационната система WWW се състои от множество информационни сървъри (Web servers), които са постоянно достъпни по мрежата и непрекъснато се променят. Наблюдаваните промени са насочени към съдържанието на информацията, начина на нейното представяне и структуриране. Нови Web точки непрекъснато се появяват в Интернет и създават една общодостъпна информационна среда.
За получаване на достъп до WWW е необходима връзка с мрежата и програма клиент (client, browser), която интерпретира и визуализира документите. Документите са хипермедийни и съдържат текст с команди за структуриране. По този начин WWW клиентът извършва форматиране с цел получаване на най-добрите възможни визуални резултати върху екрана на компютъра.

Информацията е взета от http://explorer-niki.blogspot.com/p/k-www.html

Интранет

Интранетът е вътрешната частна мрежа на една организация (фирма, фондация, държавно учреждение и т.н.), защитена от достъп на външни за организацията лица (или програми). Интранет мрежите се използват за съхранението, разделянето и приоритизацията на информацията на тази организация, като например правила и процедури на фирмата, обявления както и информация за нови продукти.

Тенденция в строежа на интранет мрежите е използването на установено функциониращи в Internet протоколи, софтуер и мрежово-архитектурни решения.